За книгата: година / -Татко, спри това. Знаете, че взех това решение отдавна, докога може да се обсъжда това? - Казвам го възможно най-спокойно, въпреки че разбирам, че това е пореден кръг от нашия спор - Но Кей, не можеш да оставиш татко така! Ти си само на 16, още си малък, за да ходиш на море, там е твърде опасно! - това чудовище ми отговори с шепнещ тон. Гррр... как ме вбесява, когато ми говори така, все едно съм малка и да, имаме такъв спор, ако не всеки ден, то поне много често. Факт е, че от детството си мечтаех да отида в морето, за да посрещна приключения, но моят палав старец само хленчеше, че го напускам на стари години и дори тогава вече нямах нужда от него. И така, с такъв тон, че всеки път ме беше срам, че наистина го оставям тук сам.